Истината за змиите в България: Кой от кого се страхува повече?
Ивайло Петров —
Влечугите често са жертва на нашите най-първични страхове. Но дали змиите в България наистина са опасни за нас, или просто се опитват да оцелеят? Разберете как да разчитате поведението им и защо агресията им е абсолютен мит.
Един от най-дълбоко вкоренените човешки страхове е този от змиите. От хилядолетия те са демонизирани в приказки и легенди. Но когато погледнем на нещата през призмата на логиката и природата, истината се оказва съвсем различна.
Митът за "звяра": Защо змиите нямат интерес да ни нападат?
Казано най-просто: змиите изпитват панически страх от хората. В техните очи ние сме огромни, шумни и смъртоносни хищници.
Змията няма абсолютно никакъв биологичен или еволюционен интерес да нападне човек, защото размерът ни прави невъзможни за изяждане. За една змия ухапването е крайна, отчаяна мярка за самозащита, когато бягството е невъзможно. Отровата им е ценен ресурс, който се произвежда бавно и изисква много енергия – те предпочитат да я пазят за лова на гризачи, с които се хранят, вместо да я хабят за гиганти като нас.
Отровните змии у нас: Как реагират при среща?
В България съществуват само два вида отровни змии, които имат медицинско значение за човека. И двете имат изключително дефанзивно поведение.
Пепелянка (Vipera ammodytes)
Това е най-разпространената отровна змия у нас, срещаща се предимно в по-ниските и топли райони със скалист терен.
Поведение при среща: Пепелянката е изключително мудна и бавна. Тя разчита почти изцяло на перфектния си камуфлаж. Когато усети човек, тя първо ще замръзне с надеждата да не я забележите. Ако се приближите прекалено много, ще започне да съска силно и предупредително. Ще хапе само ако я настъпите или се опитате да я хванете с ръка.
Усойница (Vipera berus) и феноменът "сухо ухапване"
Усойницата предпочита по-хладния климат и се среща предимно високо в планините.
Поведение при среща: Тя е много по-плаха от пепелянката. При най-малката вибрация от човешки стъпки, тя ще се опита да избяга светкавично и да се скрие под камък или храст.
Сухите ухапвания: Усойниците (както и пепелянките) са известни с това, че често правят т.нар. "сухи ухапвания". Когато са притиснати до стената и трябва да се защитят от човек, те нанасят светкавичен удар със зъби, но не инжектират отрова. Правят го само за да стреснат нападателя и да спечелят време за бягство, като пестят ценната си отрова за истинската си храна.
Има ли други отровни змии в България?
Да, но те са напълно безопасни за вас. Това са вдлъбнаточелият смок и котешката змия. Те са така наречените "заднеулучести" змии. Техните отровни зъби се намират много дълбоко в гърлото и служат само за приспиване на вече уловена малка плячка (гущери). За да ви отровят, трябва буквално да пъхнете малкия си пръст дълбоко в гърлото им и да изчакате. Освен това, остромуцунестата усойница също се води отровна, но тя е толкова критично застрашен и рядък вид, че шансът да я срещнете клони към нула, а отровата ѝ е изключително слаба.
Неотровните гиганти на България
Неотровните змии у нас са много по-големи, по-бързи и... понякога по-сприхави.
Най-голямата змия в България е Големият стрелец (Caspian whipsnake), който може да достигне над 2 метра дължина. Друг внушителен вид е Смокът мишкар.
Поведение при среща: Тези змии са изключително бързи и обикновено се изплъзват много преди да ги видите. Ако обаче притиснете Голям стрелец в ъгъл и му пресечете пътя за бягство, той проявява много агресивно дефанзивно поведение – издига предната част на тялото си, съска свирепо и може да ви ухапе болезнено. Не е отровен, но е борбен, защото пази живота си. Тоест проявява това поведение само и единствено ако е истински притиснат. И това са "най-опасните" змии по нашите земи – в България няма анаконди, питони или агресивни преследвачи. Всички инциденти стават заради човешко невнимание.
Златното правило при среща в природата
Змиите са глухи за звуците във въздуха, но усещат перфектно вибрациите по земята. Ако видите змия:
Просто спрете на място.
Дайте ѝ 10 секунди – тя сама ще се изплъзне възможно най-бързо.
Ако е на пътеката и не помръдва, тропнете силно с крак по земята от безопасно разстояние. Вибрацията ще я накара да се оттегли.