Талант или усилия? Как нагласата за развитие влияе върху ученето, устойчивостта и успеха
Ивайло Петров —
Защо някои хора продължават след грешки и трудности, а други се отказват по-бързо? Разберете какво е нагласа за развитие (Growth Mindset) и как да я прилагате в ежедневието си.
Още от ранна възраст много хора израстват с убеждението, че успехът зависи най-вече от вродения талант. Когато видим успешен предприемач, брилянтен програмист или изключителен спортист, лесно си казваме: „Той е роден за това“ или „Тя просто е много умна“.
Това мислене може да бъде ограничаващо, защото подценява ролята на усилията, практиката, стратегиите, обратната връзка и средата.
Ако вярваме, че способностите са почти изцяло предварително определени, какво се случва, когато се сблъскаме с проблем, който не можем да решим веднага? Лесно можем да приемем трудността като доказателство, че просто „не сме достатъчно добри“.
Именно този начин на мислене е в основата на изследванията на психолога д-р Карол Дуек (Carol Dweck) от Stanford University. Тя популяризира разграничението между fixed mindset и growth mindset — убеждението, че способности и умения могат да бъдат развивани чрез усилия, подходящи стратегии, обратна връзка и помощ от другите. В своя материал за Harvard Business Review Дуек подчертава, че growth mindset не означава просто „мисли позитивно“ или „полагай повече усилия“, а предполага учене, адаптиране на стратегиите и използване на обратна връзка. Carol Dweck — What Having a Growth Mindset Actually Means, Harvard Business Review
Научната картина обаче е по-нюансирана от популярното послание „промени мисленето си и ще успееш“. Големи мета-анализи намират, че връзката между growth mindset и академичните резултати съществува, но средните ефекти често са малки и зависят от човека, контекста и начина, по който се прилага интервенцията. При някои групи — например ученици в по-неблагоприятна или рискова академична ситуация — ползите могат да бъдат по-изразени.
Затова нагласата за развитие не е магическа формула за успех. Тя е по-скоро полезна рамка за начина, по който реагираме на грешките, ученето и предизвикателствата.
Фиксирана нагласа срещу нагласа за развитие
Разликата между двата начина на мислене не означава, че хората попадат постоянно само в едната категория. Един човек може да има growth mindset в работата си и много по-фиксирана нагласа например към спорта, взаимоотношенията или ученето на нови технологии.
При по-фиксирана нагласа човек може по-често да:
възприема интелигентността или определени умения като сравнително статични;
избягва предизвикателства, когато неуспехът би застрашил представата му за собствените способности;
приема критиката твърде лично;
възприема грешката като доказателство, че „не е достатъчно добър“;
се сравнява с успеха на другите по начин, който поражда обезкуражаване.
При по-силно изразена нагласа за развитие човек е по-склонен да:
гледа на много умения като на нещо, което може да бъде развивано;
приема предизвикателствата като възможност за практика и учене;
разглежда грешките като информация за това какво трябва да промени;
търси различна стратегия, когато първата не работи;
използва обратната връзка и помощта на другите като част от процеса на развитие.
Това не означава, че само усилията са достатъчни. Генетичните особености, предишният опит, здравето, ресурсите, средата и достъпът до възможности също имат значение.
Growth mindset не казва:
„Можете да станете абсолютно всичко, стига достатъчно силно да го искате.“
По-точното послание е:
„Настоящото ви ниво не е непременно окончателната граница на това, което можете да развиете.“
Силата на думата „Все още“ (The Power of „Yet“)
Една проста техника, свързана с идеята за growth mindset, е да добавим думата „все още“ към твърдение, което иначе звучи окончателно.
Вместо:
„Не мога да се справя с този бизнес проект.“
опитайте:
„Не мога да се справя с този проект... все още.“
Вместо:
„Не разбирам от технологии и уебсайтове.“
може да бъде:
„Не разбирам достатъчно от технологии... все още.“
Това не означава, че една дума автоматично ще промени способностите ви.
Тази малка езикова промяна може да помогне да погледнете на трудността като на процес, а не като на окончателна присъда за собствените ви способности.
Има значение и какво следва след „все още“.
Не:
„Не мога все още, но някак ще стане.“
А:
„Не мога все още. Какво конкретно не разбирам? Какво трябва да науча? Коя стратегия не работи? От кого мога да поискам помощ?“
Точно това е важната част от growth mindset — не само повече усилие, а по-добро учене.
Как да промените отношението си към грешките и ученето
Един от най-полезните начини да приложим нагласата за развитие е да променим въпросите, които си задаваме след грешка.
Вместо:
„Защо винаги се провалям?“
попитайте:
„Какво конкретно не проработи?“
Вместо:
„Явно не ме бива в това.“
попитайте:
„Кое умение още не съм развил достатъчно?“
Вместо:
„Другите са по-талантливи от мен.“
попитайте:
„Какво правят различно и какво мога да науча от тях?“
И вместо просто:
„Трябва да се старая повече.“
понякога по-полезният въпрос е:
„Трябва ли да се старая по различен начин?“
Това разграничение е важно. Самата Карол Дуек предупреждава срещу т.нар. false growth mindset — идеята, че е достатъчно просто да хвалим усилията. Усилието има стойност, когато е съчетано с ефективни стратегии, учене, обратна връзка и промяна на подхода. Carol Dweck за погрешните интерпретации на Growth Mindset
Нагласата помага, но средата също има значение
Важно е да не превръщаме growth mindset в нов начин да обвиняваме човека:
„Ако не успяваш, просто не мислиш достатъчно позитивно.“
Това не е идеята.
Голямо американско национално изследване показва, че кратка growth-mindset интервенция е помогнала за академичните резултати на някои по-слабо представящи се ученици, но ефектът е зависел и от училищната среда и нормите сред връстниците.
Други изследвания също показват, че ефектите могат да бъдат различни при различни хора и в различни условия.
Следователно развитието зависи не само от:
начина на мислене;
усилията;
а и от:
средата;
качеството на обучението;
обратната връзка;
ресурсите;
подкрепата;
възможностите;
използваните стратегии.
Това прави концепцията много по-реалистична.
Как използвам тази идея в менторската работа
В моята практика като ментор една от най-полезните промени настъпва, когато човек започне да разпознава убеждения като:
„Аз просто не съм такъв човек.“
„На моята възраст вече е късно.“
„Никога не съм бил добър в това.“
„Опитах веднъж и явно не става.“
Това не означава автоматично да ги заменим с:
„Мога всичко!“
По-полезният процес е да проверим:
Кое в това убеждение е факт?
Кое е интерпретация?
Какво реално съм опитвал?
Имам ли достатъчно практика?
Използвам ли правилната стратегия?
Има ли умение, което мога да развия?
Каква е следващата реалистична стъпка?
В програмата ми за Личностно развитие работим именно върху начина, по който човек тълкува грешките, трудностите и собствените си възможности. Заедно търсим ограничаващите убеждения, които могат да ви спират, и изграждаме по-гъвкави мисловни и поведенчески модели.
Вашият потенциал не е просто нещо, което трябва да „отключите“ с една мотивационна мисъл. Той се развива постепенно — чрез избори, практика, подходящи стратегии, последователност и готовност за учене.
Ако една стратегия не работи, това не означава автоматично:
„Не мога.“
Понякога означава:
„Този начин не работи. Какъв е следващият?“
Ако искате да работите върху подобни убеждения, цели и навици, можете да запазите консултация. Не за да ви бъде обещан „неограничен потенциал“, а за да изясним какво реално можете да промените и коя е следващата разумна стъпка.