Защо е толкова трудно да си тръгнем? Как се формира травматичното привързване
Ивайло Петров —
Питате ли се защо е толкова трудно да напуснете партньор, който ви наранява? Разберете как се формира травматичното привързване и как да започнете да прекъсвате цикъла.
Един от най-честите въпроси, които обществото задава към хората, които преживяват емоционално или физическо насилие, е:
„Щом се отнася толкова зле с теб, защо просто не си тръгнеш?“
Отстрани този въпрос може да изглежда логичен.
Но отвътре една насилствена връзка изглежда много по-различно.
Осъждането на човека за това, че остава, рядко помага. Напротив – то добавя още срам и вина към ситуация, която вече е достатъчно объркваща.
Трудността да си тръгнете не означава непременно, че сте слаби, наивни или че „искате“ да бъдете наранявани.
В част от насилствените отношения се развива силна психологическа привързаност, известна като травматично привързване (Trauma Bonding).
The National Domestic Violence Hotline описва как редуването на насилствено поведение с периоди на доброта, обич и надежда може да засили привързаността и да направи дистанцирането изключително трудно.
По-ранни емпирични изследвания също намират подкрепа за теорията, че редуването на насилие и периоди на позитивно отношение може да бъде свързано със силна емоционална привързаност.
Как се формира невидимата връзка?
Насилствените отношения невинаги са лоши през цялото време.
И точно това е част от проблема.
Ако човекът отсреща беше жесток, унизителен и заплашителен във всяка една минута, решението за напускане често би било много по-ясно.
Но между тежките моменти могат да се появяват:
нежност;
извинения;
подаръци;
обещания;
красиви общи моменти;
секс и близост;
уверения, че „този път всичко ще бъде различно“.
The Hotline посочва точно този парадокс: позитивното поведение може да направи импулса за напускане много по-труден за следване, защото поддържа любовта, състраданието и надеждата.
Цикълът на насилието
При някои отношения може да се наблюдава повтарящ се модел:
1. Натрупване на напрежение
Усещате, че трябва постоянно да внимавате.
Следите тона си.
Избирате думите си.
Опитвате се да предусетите кое ще предизвика следващия конфликт.
Понякога хората описват това като:
„Ходя по тънък лед.“
2. Инцидент или ескалация
Напрежението преминава в:
унижение;
заплахи;
крясъци;
контрол;
газлайтинг;
наказателно мълчание;
разрушаване на вещи;
а понякога и физическо или сексуално насилие.
3. Период на помирение
След това човекът може внезапно да се промени.
Появяват се:
„Съжалявам.“
„Никога повече няма да стане.“
„Не знам какво ми стана.“
„Ти си най-важният човек за мен.“
Може да има подаръци, силна нежност, секс, обещания за терапия или кардинална промяна.
И точно тогава отново се появява надеждата:
„Ето го човека, в когото се влюбих.“
Защо редуването на добро и лошо има толкова силен ефект?
В психологията съществува понятие, наречено периодично подкрепление (intermittent reinforcement).
Когато позитивното преживяване идва непредвидимо – понякога има обич, понякога отхвърляне, понякога награда, понякога наказание – човек може да започне още по-силно да чака следващия „добър“ момент.
В насилствена връзка това може да означава:
„Този път може би наистина ще се промени.“
„Все пак има и толкова добри страни.“
„Не може всичко между нас да е било фалшиво.“
„Ами ако си тръгна точно преди нещата да се оправят?“
Така връзката не се поддържа само от страх.
Тя може да бъде поддържана и от любов, спомени, надежда и кратките периоди, в които човекът отсреща отново изглежда такъв, какъвто сте вярвали, че е.
Това е една от причините травматичното привързване да бъде толкова объркващо.
Можете едновременно:
да знаете, че ви наранява;
да се страхувате от него;
да сте ядосани;
и все още да го обичате.
Тези чувства не се изключват взаимно.
Не сте „пристрастени към насилието“
По-точно е да кажем:
Често човек не остава заради самото насилие, а заради надеждата, че добрият период ще се върне и този път ще остане.
Има още нещо важно.
Причините човек да остане в насилствена връзка могат да бъдат много повече от trauma bond:
страх;
финансовата зависимост;
общите деца;
заплахи;
липса на жилище;
социална изолация;
религиозен или семеен натиск;
опасение какво ще направи партньорът при раздяла;
надежда за промяна.
The National Domestic Violence Hotline описва множество реални пречки пред напускането на насилствена връзка.
Затова въпросът:
„Защо просто не си тръгнеш?“
често е твърде опростен.
Как да започнете да прекъсвате травматичното привързване?
1. Спрете да обвинявате себе си
Първата стъпка е да признаете, че силната привързаност не прави случващото се приемливо.
Можете да обичате някого и едновременно да признаете:
„Това поведение ме наранява.“
Не е необходимо да превърнете човека в чудовище, за да признаете, че отношенията са вредни.
2. Записвайте фактите, не само хубавите спомени
След конфликт мозъкът лесно се връща към:
„Но той беше толкова мил миналата седмица.“
Затова може да бъде полезно да записвате конкретно:
какво се е случило;
какво е било казано;
как сте се чувствали;
какви ваши граници са били нарушени;
какви обещания са били давани и дали са били спазени.
Това не е дневник, в който да се убеждавате, че човекът е „лош“.
Това е начин да запазите цялата картина, когато надеждата започне да изтрива неприятните части.
3. Възстановете хората около себе си
Контролиращите отношения често водят до социална изолация.
Затова едно от най-силните действия е постепенно да възстановите връзката с:
приятели;
семейство;
хора, на които имате доверие;
психолог или психотерапевт;
специализирана организация;
подходяща група за подкрепа.
The Hotline препоръчва именно възстановяването на социалната подкрепа след изолацията, която често придружава насилието.
4. Не се опитвайте да доказвате, че насилието е „достатъчно сериозно“
Не е необходимо да има счупена кост, за да имате право да кажете:
„Това не е начинът, по който искам да живея.“
Постоянният страх, унижението, контролирането и разрушаването на границите също имат значение.
Напускането не е просто едно решение
Възстановяването често започва преди физическото напускане и продължава дълго след него.
Човек трябва постепенно да възстанови:
доверието в собствената си преценка;
личните си граници;
връзките с близките;
финансовата или практическата независимост;
чувството, че има право да избира.
В моята менторска работа мога да бъда част от този процес след или успоредно със съответната специализирана подкрепа, когато работим върху:
възстановяване на лични граници;
самочувствие;
яснота;
цели;
ежедневни навици;
изграждане на по-самостоятелен живот.
Менторството не замества кризисна, психологична, психотерапевтична, медицинска или правна помощ.
Ако има непосредствена опасност, заплахи или физическо насилие, приоритетът е безопасността и спешната помощ.
Травматичното привързване не означава, че сте обречени да останете.
То обяснява защо може да бъде толкова трудно да си тръгнете.
А когато разберете механизма, вече можете да започнете да виждате връзката не само през надеждата, а и през реалността на това, което действително се случва.